Добра Поезия

поезия – най-добрата поезия на едно място

Tag Archives: Юлкю Тамер

Поглед

Не оставяй този свой поглед докато вървиш,
постави го върху себе си, както си поставила каскета си.

Да обвие опакото на челото ти
като разпиляното крило на птица.

Отгледай го в сърцето си
като нарастващото шумолене по пътеките.

Разпръсни го вътре в себе си
както луната разпръсва тишината.

Хвани този свой поглед за ръка.

Заведи го до чешмата,
дай му да отпие вода.

Развържи вързопа си,
дай му сирене.

Заведи го в планините,
покажи му вятъра.

Не оставяй този свой поглед, когато живееш.

Пази го в сандъка на гнева си
като хазната на годините.

Advertisements

Аз ти благодаря

Аз ти благодаря, ти ме целуна
докато аз спях по челото ми ти ме целуна
донесе хладина в дъбравите, врабчетата ми се оживиха
ти беше синя лисица, яздеше син кон
може би бях умрял вчера, може би преди седмица.

Ти беше много хубава за мен, твоите крака също.

 

Брьогел

Небето започва от края на стъпалата ми.
В погледите на кучетата вкус на цигулка.
Ловците и птиците се връщат от лов.
И без това – навсякъде се вижда тъга.
Ако децата се пързалят в далечината,
ако шейните са били направени от дърво,
ако снегът е спрял да вали, ловците ако се връщат от лов,
ако човек е разбрал, че е започнало главоболието,
небето че започва от края на стъпалата.

Носовете им са обвити в птичи пера
ловци, приличащи на пенсионирани от цирк;
поемат въздух, издишат пера, когато се уморят,
сърцата им се съединяват, образува се една голяма ловна страна,
в която гонят с кучета дивите патици,
учениците с ученически чанти ловуват снежинки.
Знаят населението на Норвегия и го изучават
не знаят населението на снега неизвестно защо.
И без това винаги се намира малко тъга.
В стихове, в които се говори за Норвегия.

Небето започва от края на стъпалата ми.
В челюстта ми вкус на разхвърляно стихотворение.
Габърите и буките се връщат от лов.
Бих нарисувал сега ястреби без гърбове
ако ми беше попаднало под ръка платното на ска;
нямаше да забравя, в единия ъгъл на платното
бих разположил ловец с каскет на главата.

Това което вдишвам е не въздух, а небе

Сън

Не ми изпращай цветя
изпрати ми дърво с птици
да се разхождат по клоните му
сиви гълъби

да кацнат на възглавницата ми
за да ме приспят
по гърбовете им- птичи пух
в клюновете- приспивна песен

да вдигнат моето легло
и го накарат да лети
изведнъж да се намеря
сред звезди
не ми изпращай цветя
изпрати ми дърво с птици
щом сложат на челото ми ръка
да кажат: оздравява