Добра Поезия

поезия – най-добрата поезия на едно място

Tag Archives: Тома Марков

Блус

Жена ти да избяга
с най-добрия ти
Приятел. Приятелят
ти – да ти липсва.

Advertisements

из „ОЩЕ ЕДНО ЕВЕНТУЛНО ПИСМО “

та те само  два пъти в годината, нали, пресичат  през центъра  на тоя малък град? И само тогава  ГОВЕДАТА  не са наистина невидими. Тогава те  не са наистина невидими! Говедата  в такива дни за образ и поука стават.

та те само два пъти в годината, нали, пресичат през центъра на тоя малък град? И само тогава ГОВЕДАТА не са наистина невидими. Тогава те не са наистина невидими! Говедата в такива дни за образ и поука стават.

поет

Така ужасно задължителна
е тази дума, сякаш кряска
лице иззад желязна маска,
занитена от пръстите на Бог.
Поетът е човек без срок
за лудница, затвор или живот.
Каквото и да кажеш, ти,
когато го четеш – мълчиш. И
само можеш да се чудиш
как пеперудите са от олово
и въпреки това летят, тъй леки,
в главата му, изгубваща
се по пътеката – напред.

 

Сезони на дъжд

1.

Бяхме се установили край залива и
залезът,
котките и
някакви пияни рибари
постоянно
се преместваха през храстите
и
ти
каза, че днес
облаците са направени от
пушек,
но всъщност водата на морето май имаше пушечен
цвят и
във въздуха усещахме
мирис
на
гларуси.
Сред всичките тези аромати и избухвания
на околността
Ние бяхме голи и
омагьосвахме с нашите
допири
и
жестове
мутиращата природа, опустелия плаж…
А после ни скимна да се скрием
в морето,
приютихме се точно до брега,
а под луната
водата блестеше и
беше тъй равна – като сребърна
монета.
Точно!
В самия край на тази монета, на тази сребърна драхма
намерихме уютната шупла, която
ни приюти,
и докато
аз силно те прегръщах, ти ме разтапяше с
устните си,
а те избуяваха в очите ми като слънца,
събрани в слънце, отразено във
мастилница.

2.

…после пак започвам да те прегръщам.
Усещам те и имам чувството,
че плуваш в мойте шепи.
Че цялото море е в тях.
И сега, когато пак подарим
любовните си еликсири на
водата,
тя
ще ги разпръсне в
моретата по
цялата планета. Во-
дата е огромна…

3.

Не усещам кожата си. Дъхът изпарява моята кожа
чак до порите. Но в момента аз се отказвам от всяка
външна обвивка. Бих я отхвърлил съвсем. Ако имен-
но моята кожа не беше онова, което позволява на си-
яйната ми пот във твоето желание и пот да се прелее.
Да бъдем пот до пот!
Дори морето става твърде незначително в сравне-
ние с морето, което представляваме ние.

4.

Всичко е толкова хубаво
с изключение на това,
че вече не правиме нито море,
нито не знам какво.
Дъждът вече ни пречи.
И въпреки че все пак има вода,
искам да кажа следното:
Внимание! Внимание! Внимание!

Водите ни струят в изсъхнали

канали.
Бавно.