Добра Поезия

поезия – най-добрата поезия на едно място

Tag Archives: Силвия Плат

Lady Lazarus

Направих го отново.
На всеки девет години веднъж
успявам ––

Нещо като ходещо чудо, кожата ми
светла като нацистки абажур,
десният ми крак

преспапие,
лицето ми от черти е лишено, тънко
еврейско платно.

Отлепи салфетката.
O враже мой.
Ужасявам ли те? –

Носът, очните ябълки, пълният комплект от зъби,
киселият дъх
ще изчезнат само след ден.

Скоро, скоро плътта,
която могилата яде ще бъде
дом на моето тяло.

И аз усмихната жена.
съм само тридесет годишна.
И имам девет котешки живота.

Този живот е номер Три.
Що за смет
да изтребваш всяко десетилетие.

Той е хилядите влакънца
и тълпата, чупеща ядките.
Пробиваща си път

ме развива от ръцете до краката –
Големият стриптийз.
Господа и дами.

Това са моите ръце
Коленете ми.
Може да съм кожа и кости,

но пък съм съвсем, съвсем същата жена.
Бях на десет, когато се случи за пръв път.
Беше случайност.

Вторият път мислих
да издържа докрай и да не се върна никога вече.
Но се скрих.

Като в морска черупка.
А те звъняха ли звъняха
И като лепкави перли червеите от мен събираха.

Да умреш
е изкуство, като всичко останало.
И аз го умея чудесно.

Правя го така, все едно е като в ада.
Правя го така, все едно е реално.
Вероятно мога да го нарека мое призвание.

Да го направиш е лесно в стаята сам.
Да го направиш е лесно без движение.
Театрално е.

Да се върнеш в широкия ден.
На същото място, със същото лице, със същия грозен
вик на удивление:

„Това е чудо!“
Което ме поваля.
Иска се заплащане

за да видиш белезите ми, заплащане
за да чуеш сърцето ми –
то наистина тупти.

И се иска заплащане, много голямо заплащане
за дума или докосване
или за малко кръв,

за частица от косата или одеждите ми.
Така, така, Хер Доктор
Така, Хер Враг.

Аз съм Вашия опус,
Аз съм Вашето скъпо,
от чисто злато дете,

което топи се до крясък.
Въртя се и горя.
Не се съмнявайте, че подценявам Вашата загриженост.

Пепел, пепел –
Ръчкате и бъркате.
Плът, кости, няма нищо там –

Торта от сапун,
сватбен пръстен,
златна пломба.

Хер Господи, Хер Луцифер
Пазете се.
Пазете се.

С косите си рижи
от пепелта се аз надигам
и хората като въздуха изяждам.

 

Силвия Плат прави три опита за самоубийство (през 10 години) и последният е фатален

Advertisements

Огледало

Аз съм сребърна и точна. Без предубеждения.
Това, което виждаш, поглъщам го веднага.
В чистия му вид – без примес от любов или омраза.
Не съм жестока, само съм правдива –
Око на малък бог, четириъгълно.
През повечето време медитирам в отсрещната стена.
На точици е, розова. Толкова дълго я гледах
че се превърна в част от сърцето ми. Но тя трепти.
Лица и мрак разделят ни отново и отново.
Сега съм езеро. Една жена над мене се надвесва,
търсейки моята близост, заради това, което е.
След това извръща поглед към лъжците – свещите или луната.
Гърба й виждам и го отразявам точно.
Възнаграждава ме със сълзи и разтревожени ръце.
Важна съм за нея. Тя идва и си отива.
Всяка сутрин лицето й замества мрака.
В мен тя удавила е младо момиче, и сега от мен старица
се издига ден след ден към нея, като една ужасна риба.

в превод на Юлияна Радулова

Съперницата

Ако се усмихнеше, луната би приличала на теб.
Ти имаш същото въздействие:
На нещо хубаво, но неоставящо нищо след себе си.
И двамата сте безмилостни крадци на светлина.
Устата й във форма на О скърби за света; твоята е непокътната,
И първото ти призвание е да приковаваш всичко.
Събуждам се в мавзолей и ти си тук,
Пръстите ти почукват върху мраморната маса,
търсещи цигари,
Надменен като жена, малко по-малко нервен,
умиращ от желание да кажеш нещо неуместно.

Луната също унижава своите предмети,
но денем е абсурдна.
Недоволствата ти, от друга страна,
пристигат по пощата с любящо постоянство,
бели и празни, обширни като въглероден окис.
Нито един ден не е защитен от нови твои действия,
може би си на развлечение в Африка, но винаги мислиш за мен.

в превод на Юлияна Радулова