Добра Поезия

поезия – най-добрата поезия на едно място

Tag Archives: Ръфат Ългаз

Града ни

В града ни който вярвам е покълнал
от зрънцата паднали от чайките
къщите миришеха на водорасли
чаршиите миришеха на миди
чудех се как така се удължили малките джамии
на които костилките са дошли от пустини
на този климат наситен с море
защо ли никак не пораснаха
едрите дребните надгробни камъни
засети на най- просторното място

а може мъртвите така да искат.

Advertisements

Разказвам тръгването ти

Нали тръгваш, за да свариш за работа
прибрала каквото си имаш
коси, очи, ръце, нали тръгваш
всеки път забравяш нещо топло
което се покачва в термометъра деление по деление
кой знае къде ли изстиваш

нали си имаш зеници, усмихващи се така женски
така човешки гледащите ти зеници
ако ме държи нещо, очите ти ме държат на крака
ако ме повали нещо, очите ти ме изравняват със земята

каквото идва, от тях идва
силата да работя, издръжливостта да живея
като щастието е трудно да ги спечелиш
като щастието е лесно да ги загубиш

отвориш ли ги веднъж- щастлив съм
затвориш ли ги- изгубил съм всичко

Разказвам люляците ти

Донесла си ми люляк в слънчев ден
вижда се събрала си го от косите си
люлякова градина си пред мен

да бе останал в скута ти бе по- добре
поставяш го във ваза и си тръгваш
ти като тръгваш нима люлякът остава
след тебе тръгват първо цветовете му
съблича се и си отива всичко каквото там си има

странно, която ваза да погледна си пред мен
току се върнеш щом го помириша
като мисли пускаш филизи с минаването на деня
порастваш лист по лист
така люляково гледаш вътре в очите ми
превръщаш се в сезон безсмъртен

 

Ръфат Ългаз

Ти в тази рамка

Заснел е, който е заснел, тази твоя снимка.
Като е снимал, добавил е и от себе си цветове.
Поставил е още повече природа в нея,
море е поставил, поставил е мъх.
Лицето ти е синьо като морето,
очите ти зелени като този мъх!

А пък тази рамка от черница?
Изумява ме всеки път щом я погледа
не с таланта на направилия я,
а с това как те харесва,
как знае кое дърво ти отива?
Да, избрал е най- говорещото,
черницата е много говорещо дърво, дааа! ..
Със сините, зелените и цветове,
малко по- така стоиш вътре в нея
много добре прилягаш на рамката си,
както добре ми стои самотата?

От къде в снимката, която става цяло с рамката,
да започна?
Първо хубостта ти ли да похваля,
или как си различна като море с лек ветрец?
Да изтъкна изкуството на човека,
който те е взел и заснел на брега,
или на създателя на тази рамка?
Или понеже целият смисъл е в моя поглед,
със самотата си ли да се похваля?

Как винаги в тези месеци изведнъж притъмняваше
как севернякът пристигаше от рибарския бряг,
болките ми всичките се развързваха и заминаваха
севернякът е здрав вятър, даа!..

След това идваше сняг, който от нищо не се изненадва?
Вземах тебе пред себе си, ту потъвах, ту се връщах
от очите ти, зелени като мъх.
Загубите си търсех в синьото ти.
Пътищата бяха вече затворени,
даже морето беше отрупано със сняг.
Корабите бяха два пъти по- здраво завързани,
нямаше нито прилив, нито отлив,
градът бе обвит в тъмнина, под снега
само една свещ те съживяваше
ела, моя власт над съня, покажи ми се!

Като кръст си разпъната пред мене
Иса ли си или Мариам
аз ли съм, обграденият от четирите стени,
който мисли теб, в рамката на Шевки Уста?

Ръфат Ългаз

Ръфат Ългаз

Моите сънища или моят живот
е това в светлината на стапящата се свещ

 

Ръфат Ългаз

погребение (турска поезия)

Щом поеха ковчега ти на рамене
за първи път краката ти се отърваха от пръстта;
много величествено се получи излизането ти от медресето.

Онези, които ти завиждаха за филията хляб
и не поглеждаха лицето ти докато бе жив,
се изправиха на пътя
с един поздрав изплатиха целия си дълг?

Не тъгувай, че след теб не идват венци
ненавременна се случи смъртта ти
да беше изчакал още една зима
пролетта щеше да дойде, цветята да разцъфтят?

Смъртта ти не зарадва никого,
без кон, без каруца потегли погребението ти.
И без това беше един скромен човек,
живя далече от всички
в двора на джамията.
Нека и смъртта ти бъде безшумна!

Ръфат Ългаз (1911 – 1993)