Добра Поезия

поезия – най-добрата поезия на едно място

Tag Archives: Рабиндранат Тагор

Рабиндранат Тагор (мисли)

„Затворихме вратата, за да не влезе заблудата, но сега как ще влезе истината?

Реката на истината протича през каналите на заблужденията.

Всичко безкрайно свършва.

Водата в каната е прозрачна; водата в морето е тъмна.

Какъв е твоят език, море? — Езикът на вечния въпрос. Какъв език е твоят отговор, небе? — Езикът на вечното мълчание.

Щастието е в това да отдадеш сърцето си на другия.

Звездите не се боят, че ще ги помислят за светулки.

Когато е звяр, човек е по-лош и от звяра.

Дори шайка разбойници трябва да се подчинява на някои морални правила. Те могат да ограбят целия свят, но за да останат банда, не трябва да крадат един от друг.

Хората са жестоки, но човекът е благороден.




 

Advertisements

Не е за мене любовта, която

Не е за мене любовта, която не познава никакви прегради, но като кипналото вино,

пръснало съда си в миг, на халос се разлива.

Прати ми любовта, която е бистра и прохладна като твоя дъжд – тоз, който

благославя жадната земя и пълни глинените прости делви.

Прати ми любовта, която би могла да напои съществуванието до сърцевината му,

за да се разпростре оттам като невидимия сок през разклоненото дърво на битието

и да избликне в цвят и плодове.

Прости ми любовта, която укротява сърцето с пълнотата на покоя.

 

Превод: Александър Шурбанов

 


 

Песента ми свлече накитите си

Песента ми свлече накитите си. Тя не се гордее с гиздави премени.

Украшенията биха нарушили нашия съюз, биха се изпречили между теб и мен;

техният звънтеж би заглушил твоите нашепвания.

Пред лицето ти засрамено умира поетичното ми славолюбие.

О, учителю на поетите, аз съм седнал в твоите нозе.

Дай ми само да направя този свой живот прост и строен като свирка оттръстика,

в която ти да влееш музика.

 

Превод: Александър Шурбанов

 

 

Песента, която дойдох за изпея

Песента, която дойдох за изпея, до днес остана неизпята.

Прекарах дните си в настройване и разстройване на струните.

Не е настанал още истинският час, не са избрани точните думи; само сърцето ми кърви отжелание.

Цветът не е разцъфнал; само вятърът въздиша наоколо.

Не съм виждал лицето му, не съм чувал гласа му; чух само тихите му стъпки по пътя пред дома  си.

През целия си ден разстилах рогозката, където той ще седне на пода;

но светилникът не е запален и аз не мога да го поканя в своя дом.

Живея с надеждата, че ще го срещна, но тази среща още не е дошла.

Превод: Александър Шурбанов

 

 

Сърцето ми като паун в дъждовен ден

Сърцето ми като паун в дъждовен ден разперва своите пера, обагрени с възторжените цветове

на мислите,

и в тази си омая дири някакво видение в небето

с копнеж по някого, когото не познава.

Сърцето ми танцува.

А в небесата облаците тътнат,

пороен дъжд залива хоризонтите,

смълчани, гълъбите тръпнат в своите гнезда,

из наводнените ливади крякат жаби

и облаците тътнат.

Коя ли е онази в княжеската кула,

която е разплела тъмнината на косите си

и спуснала върху гръдта си синия воал?

Тя скача и се втурва диво под внезапните светкавици,

а тъмните коси танцуват върху рамената й.

Стихове на Рабиндранат Тагор

Стихове на Рабиндранат Тагор

 

Превод: Александър Шурбанов