Добра Поезия

поезия – най-добрата поезия на едно място

Tag Archives: Мелих Джевдет Андай

Колкото да върша нещо

Красивите жени винаги мислеха,
че всеки любовен стих, който съм писал,
е бил писан за тях,
а аз цял живот носих тъгата
да знам,
че ги писах,колкото да върша нещо.

Реклами

Лъжа

Аз съм поет на хубавите дни
вземам вдъхновението си от щастието
на всички момичета говорех за чеиз
на затворниците за опрощение…
раздавам на децата радости
на децата, чиито бащи останаха на фронта…

Ала трудно стават тези работи
трудно е да казваш лъжи…

Половината радост

Помниш, когато птиците правеха дъжд
и дъждът удряше слънцето
аз идвах при теб

половината радост в устата ми
сутрините порастваха в кринове
равнините се мятаха на коне

когато морето се втурваше към своята кула
в джоба ми – звездите от снощи
пчели и мед в моята кръв

сърцето ми се превръщаше в палма, спомняш си
да, а после ставаше и чешма
в месеца на тъжните завръщания

аз идвах при теб.

Очите ми са сини

Излизаш от очите ми
на улицата
синя, синя.

Стихове от края на лятото

1.
Снощи валя дъжд над града,
после утрото, изронило се от слънцето,
мисля си в едно кафене
да де, нали ти ще дойдеш, разсеяността ми
се отчупи от един клон, минаващото
развято знаме е разтворил се облак,
после следобед, и после вечер, току погледнеш
онзи дъжд се повтаря в съня ти още веднъж.
2.
Предсказанието се сбъдна. Морето е цялото в пяна,
една гребна лодка, отрупана с цветя.
Пристъпваме в прастарата шатра на септември,
ето, враждебният вик на чародейната чайка,
главината, която влудява мъховете сомнамбули,
подслонилите се в стаите паникьосани листа,
ето, в градината броди
халюцинацията за самота на една гърчеща се топола.