Добра Поезия

поезия – най-добрата поезия на едно място

Tag Archives: Йълмаз Ердоан

Сазът, който ти остава

на теб

оставям
цветя от раните си,
вечери с първа помощ и малко
болки, неспасяеми в пожара…

крия те в тайната на същността си…
бълнувайки следите на любовите си и
мамейки всички, които съм обичал,

на теб
оставям уликите на убийството си …
от страната на мъртъвците, които не са написали завещание
( песните ти са загадките върху гърба ти!)
оставям ти клише

“ не мога да те нарека моя роза
кратък е на розите животът“

свършва отмъщението
свършва песента,

става лято…

Advertisements

жив въглен

жив въглен

жив въглен

окото ти се закачи за моето око
вътре в мен настъпи времето за взрив!
погледна осъдително топлината ми от никотин,
с още една цигара наближава пролетта…
ръцете ти не са до теб,
отплават кораби от дланите ти
тревога са за всички пристани,
наближава пролетта…
под морето – сън,
прегръдки неприлични, прокълнати целувки
неизвестна и сурова тайна
страховете са безстрашни като приятелите планини…
позеленяват мащерките
наближава пролетта
на прага на една лудост
безжалостен бездомен
ненахранен
т.е. гладен без лекарства
пред очите ми са твоите очи
които нито един стих не успя да състари
смирено са събрани ръцете лапите ми…
пролетната вена на пръстта се спука
с още едно вдишване наближава пролетта.!

късен aлкохолен следобед

когато ние пием
закъсняват със сервирането на кюфтета
и зад разговора ни стои
една дума за босо намерение

когато ние пием
сутринта изтича в джоба на механата
та по колко пъти на ден се целуват
скорпионът и дългата стрелка на часовника
когато ние пием
всъщност никак не сме истински
върху ни има една вечерна
бронзова дума
една гола дума за разкаяние
гнило очакване за сняг
в силата на младостта ни
не свършилото никаква работа разкаяние
не за любовта
а за безпричинното любене

когато ние пием
всъщност никак не сме истински
ако се разтворя
ей тук в този стих за късния алкохолен следобед
като първата буква на своето име
може би август ще заухае август
ти…
ти, ипотекирала мислите си за разни любови под наем
ти, чиято лъжа е по- голяма от любовта
ти, знай само, ти .!

когато ние пием
мислим за теб
с локви сълзи
в небцето
всъщност никак не сме истински

върху ни е бронзовата вечер на измир .!

за из път

сложих разхвърляността си в куфара
малко бельо пуловер това- онова
не вземам лист и молив
има в хотелите
вечер оставам по самотата си на бланки с лого
с помощта на миглите си затварям завесите
и защото съм сам
и да не види никой, че съм в тъгата на голотата си

луната изгрява от гърлото ми
като кървяща дума
луната изгрява от светлината ми
като мошеник, комуто са изневерили
ядосаният комик започва да става непоносим
излиза от една хубава песен на сцената
и иронизира жените, които са привързани към дома си

слагам стари болки в куфара
на тези места те са ми нужни
след един мръсен секс
хапвам нещо набързо
смачкват се ставите
от навяхването на китката
което скрих преди десет години
в новите къщи пренасям стари любови
събирам сълзите на предишните си обичани
окачвам омраза на стената на спалнята си
в ръцете на жена
недостигнала петдесет на масленото платно казвам
заравям се в ръцете и
камъкът на гроба ми се изглажда равномерно всяка седмица

на една жена казвам
на един куфар казвам
скритите в него болки
очаквах убийството на един куфар казвам
има го на всички трети страници.