Добра Поезия

поезия – най-добрата поезия на едно място

Tag Archives: Илхан Берк

В едно крайбрежно кафене

Слънцето бе клюмнало. Бяхме ли поръчали градинския си чай?
Седнали в един ъгъл трима души кърпеха мрежи.
Някои от нас играеха на домино, други палеха
след цигара цигара. Бяхме потънали в мисли
сякаш светът бе спрял. Бяхме себе си.
Много лястовици отвън се блъскаха в прозорците.
Изведнъж глас, с омесени мустаци в лицето си, каза
– Морето се дръпна. Хвана очите на всички ни
и ги разходи в морето. Остави една голяма празнина
а после се вдигна в края и.
Точно тогава видяхме нея
и отдръпващото се море.
Тогава излязохме от себе си.

Небето отвън бе като филия хляб.

Реклами

Не съм виждал нито такива любови, нито такива раздели

всеки път когато мисля за теб
една сърна се спуска да отпие вода
виждам как пасбищата растат

всяка вечер с тебе
ме грабва
костилка на зелена маслина
едно парче синьо море

когато мисля за теб
засявам рози на местата, които докосвам с ръка
давам вода на конете
обичам още повече планините