Добра Поезия

поезия – най-добрата поезия на едно място

Tag Archives: Димитър Гачев

Първи ред

 с уважение към Борис Христов

 

„Слезе от хълма“ и стресна речта ми

моето позабравено съновидение.

Не го разпознах – от години съм  гърбом

пред пътеките на тихото време.

 

 

С хубава рокля и петък под ноктите

една жена надбяга своята сянка. 

Като птица седях,

                           ококорен,

и драскотините ми заздравяваха.

 

Във дланта на дете и корема на гълъб

репетирах толкова пъти живота си,

а тя е носила през мъжете си

                                                 четката,

с която на идване докосна окото ми.

 

Пред неизбежния страх от високо

свалям ризите си и отново,

въпреки всичките правилни думи,

ми се иска да сричам и да прохождам.

 

Да се науча преди края на лятото

на това леко предсънно мълчание.

Зад небето е сняг. И очакване,

което няма как да бъде разказано.

 

 

Димитър Гачев

Advertisements

Септември

Група местни се носят по-леко от сенки по вадите,

като в крепостни зидове шмугва се синорът троскотен,

аз си свивам брезент под главата и лягам по-празен.

Вече доста лeта все отвънка храната ми носят.

 

Аз пристигнах уплашен, но така са пристигали доста грабители

и едва ли изядох и хляб във едната им кръчма.

Две-три бири изпих. Преди да усетя за себе си,

че светът да се срути, никой няма и да ме потърси.

 

Други идваха близо, после биеха нервно децата си,

доста стари жени ме даряваха пръв с минзухари.

После тръгваха тъжни, преживели и скрили в престилките думи,

че са втори невести, че са курви

или че са бягали.

 

Ставах рано, подритвах листата, събрани грижливо,

да е трудно след мен да запалят

досадното време.

Беше смешно, но сякаш дочувах захлопване.

Зад гърба ми. И как си отдъхват с презрение.

 

Миши лапи обхождат стените и списват чудата история,

пощальонът артритен, боязлив и пиян балансира

с колелото си черно и с нещата, които е виждал,

а гърлата на фурните зейват по-хладно след всяко умиране.

 

Изпреварвам огньове, побои и печени чушки,

аз дойдох да остана, но тези земи са си техни.

Като в крепостни зидове шмугва се синорът троскотен.

Като сивата вар пред стените на всички миражни владения.

 

 

01.09. 2005

Димитър Гачев

Всеки живот е Ана Каренина

Обикновено вторник – краят на света –

тогава стаите са най-стеснени.
Най-красивата измислица
тече обратно –
Вронски е доброжелателен Монтеки,
а Каренин е съгласен с любовта му.

Задължително след половината очакване
е онази работилница за рамки.
Двете ми уши не са отрязани,
вече нямам никого
извън,
никой с мен
и пътища за подминаване.

Колкото сърце на паяк
е водата,
достатъчна да разредя морфин,
или да поискам да умра
някъде из Южна Франция.

Толкова е вторник в мен,
че мога да го закова,
ако премина някога вратата.

 

“Планина за сбогом” \2008 г.) е втората книга на Димитър Гачев (след “Сто” – 2006 г.).

 

Ревности

Такива никога не бях видял децата си.
Не тръгнаха след мен, признах го някъде.
Признавам винаги, но сложните метафори
не ми помагат във смъртта,
не я отпращат.
Една жена ги кара да сияят –
жена, която никога не бих целунал.
Не бих наел за майка, преждевременно
пораснала,
без време погрозняла,
снизходително учудена.
Внезапното нераждане на ден,
убийството на рошавото куче,
епидемията
ме водят до такива мисли –
аз съм болен
и болестта ми е да страдам
за растенията
в тетрадките на двете ми деца,
които същата жена,
която никога не бих целунал,
накара да се смеят до полуда.

2.

Крещя във глухите уши на всички птици
и немите им клюнове
и точките им за вибрации –
не ми разказаха дали съм болен
в ревността,
а само грачат,
грачат,
грачат.
Не ги излюпих да летят, а за шпиони,
не съм посял килим:
тревите са ми длъжни –
да пазят отпечатъка на похот
от най-любимата жена и всички мъжки
смърти.
И богове, и мисли, и сечения…
Това е болестта ми – аз рисувам.
Останал сам на острова озъбен.
Това е болестта ми – да се раждам.
Понякога живея.
Все по-трудно.

 

Камелия Кондова и Димитър Гачев на прпемиера на „Малки смърти“ и „Планина за сбогом“

Камелия Кондова и Димитър Гачев на премиера на „Малки смърти“ и „Планина за сбогом“.