Добра Поезия

поезия – най-добрата поезия на едно място

Tag Archives: Атила Илхан

махни се от главата ми айсел

махни се от главата ми айсел не съм за теб
внезапно ще умра усещам
аз съм лош и тъмен малко грозен
махни се от главата ми айсел не искам
не би могла под моя дъжд да се разхождаш ще настинеш
ще разпилеят вечерите ми твоятa русолявост
ще се страхуваш знам да спиш съня ми
не би могла да изживееш и една минута моя
махни се от главата ми айсел не съм за теб
не замърясвай с мене светлото си
аз съм лош и тъмен малко грозен

щом пробваш свиркането ми ще те напуснат силите
очите ми ще ще те направят по- самотна
в погрешни гари водят моите влакове
ще спечелиш майсторството по умиране
или по таенето на много страх
болките ми ще ти дойдат в повече
радостта ми няма да запази радостта ти
махни се от главата ми айсел не съм за теб
защо не разбереш цялата ми безнадежност
аз съм лош и тъмен малко грозен

което мене радва теб ще натъжава
та чувала ли си жуженето на есен
не е отплавал от тебе кораб
към самотни брегове далеч
пътувам наобратно свят широк
в мен пищи едно ухо
сигурен е вече моят сложен път
не си помисляй друго моля те
махни се от главата ми айсел не съм за теб
аз съм лош и тъмен малко грозен
махни се от главата ми айсел обичам те

 

Advertisements

Августова безизходица

Обиждаш ме само и тръгваш, недей повече, моля те
остани там където стоиш
не брой себе си с чайките
нямаш крила
ще паднеш ще се измориш
обиждаш ме само и тръгваш, недей повече, моля те

седни на някой морски бряг
остави корабите без тебе да тръгват
защо не живееш като всички ни
занимавай се с работата си
ще се омъжиш ще имаш дете
обиждаш ме само и тръгваш, недей повече, моля те

хванали са ръцете ми краката ми
не смогвам да те застигам
ако имам желание, нямам пари
ако имам пари- желание
простих ти за всички беди
не ще може да дойде с тебе Атила Илхан
обиждаш ме само и тръгваш, недей повече, моля те.

името ми е есен

чудна работа
от всички страни на сливовото дърво
са валяли цветя
светлина плува в него
където и да погледнеш
ще изтръпнат очите ти

а то- аз съм се свечерил
падат листата ми
бавно- бавно
името ми е есен

Беглец от дъжда

Беглец от дъжда

Беглец от дъжда

 

хвани ръката ми, иначе ще падна
една след друга ще паднат звездите иначе
ако съм поет ако ме познаваш
ако знаеш как боя се от дъжда
ако очите ми са пред лицето ти
хвани ръката ми, иначе ще падна
дъждът ще ме отвее иначе

ако в нощите дочуеш някакво пулсиране
тревожно бързам да избягам от дъжда
минавам по Сарайбурну
ако е вечер, ако е септември, ако съм измокрен
не би разбрала че си ме видяла може би
ще плачеш скришно-скришно наранена
ако съм сам, ако съм сторил грешка
хвани ръката ми, иначе ще падна
дъждът ще ме отвее иначе

булеварда на мъглите

зад ръката ти стоеше слънцето
беше ноември, треперехме от студ
едно дърво умираше на булеварда
стъклата на прозорците в града се смееха безгрижно
на всеки ъгъл се целувахме

над булеварда на мъглите се бе снишила вечерта
отдавна беше се снишила върху раменете ни
самотни бяхме като по една ампутирана ръка
на хълмовете горяха огньове
не светеха фаровете в морето
търсехме очите си

на булеварда на мъглите загубих теб
уличните лампи кашляха
високо горе облаците крачеха
стоях като изоставено дете
да ме докоснат само, щях да се разплача
в йеникапъ имаше един влак

на булеварда на мъглите ще умра
ще ме уцелят вляво в слабините
ще падна в спирката на булеварда
очилата ми ще се строшат
а ти ще го сънуваш
ще се събудиш с писъци
на сутринта ще звъннат на вратата ти
ще те доведат, хванали те за ръка
ще се втрещиш щом ме зърнеш
няма да заплачеш! няма да заплачеш!

по булеварда на мъглите минах
беше вир вода
блестяха мокри тротоарите
от само себе си очите ми се пълнеха
загубвах се в чаша вино
разпитвах нощните пазачи колко е часът
страхувах се да си отида у дома
мъглите бяха се увили около врата ми

един кораб ще ме отведе в Африка
не зная името му как ще бъде
ще остана за един ден в Казабланка
ще си спомня булеварда на мъглите
от песента червен ангел един ред
от юга един ред от дъжда два
един ред от миглите ти
ще си спомня един черен ред
ще изпочупя зъбите на този, който те напомня,
на пристанището ще бучи корабът

една вечер булевардът на мъглите бе извикал
лежаха дърветата му, обеднели
всичките им листа бяха пожълтели
бяха плакали цяла есен
сякаш Истанбул бе плакал
да бе казал умри сигурно щях да умра
в мен една остра болка
щях да изгоря всичките си стихове
докосваше ме самотата

ако го няма булеварда на мъглите
ако в този град го няма този булевард
ако не вали на сутрешния призив за молитва
със сигурност бих сторил някаква лудост
никой нямаше да може да ме разбере
щях да съм осъден на петнайсет години
да избягам на четвъртата
тогава може би щяха да ме убият

в деня в който не премина по булеварда на мъглите
булевардът е сирак аз съм сирак
под дъжда съм сам
мокрят се устата ми ръцете ми лицето ми
свирките на влака са една през друга
объркват ме
в аксарай светят светлини
въстава булевардът на мъглите
не мога вече да накарам сърцето си да замълчи