Добра Поезия

поезия – най-добрата поезия на едно място

Tag Archives: Анна Мария Станоева

Анна Мария Станоева – стихове

О, колко незавършеност във мене…
Ухаят дните ми “на тебе”…
В ушите ми цъфтежа на нещата
тъй шумен е!

Като разлистване
на дъжд в дърветата.

сънувах,
на испанките
горещите очи,
синьо-мургавите сенки
във косите им.

Някъде в прохладата на мрака,
в нажежено-белите си къщи,
зад прозорците
брадати от бръшляна,
те показват силуета си
и изчезват като отражения
по неравната повърхност
на водата…при фонтана.

на пазара бе оранжево
от портокали

Жените хващаха оранжевите сфери,
изпънати от сокове, готови
да изригнат под напора на топлината.
Ръцете на жените
изглеждаха кафяви
като напукани от жажда
земни пластове.

Мълчаха под забрадките
контрастно-черни на лимоните
и оранжево-червеното
на портокалите.
Ограждали лагуните,
защото имало акули.

На плажа тези
плащат баснословно
за да живеят във хотелите
със изглед към морето.
Камериерките и хубавите им усмивки
понякога изпращат за последно…
А после новият стои
и гледа през прозореца,
ругае дъждовете
и мокрите цигари.

Пътуване
на сънищата до Испания…
Съседката изключи грамофона
и секна плътния “карменов” глас,
кърваво-червената корида,
ревът на грозния и черен бяс
в огромната, облещена муцуна…

Бикът изпънал твърда шия – умира
без да сподавя порив на омраза
дори и към червеното в кръвта си…

Последното бе слънцето
изстиващо в зеницата със сетен дъх
млечно-бяло слънце
над пясъчните хълмове.

автор: Анна Мария Станоева

Advertisements