Добра Поезия

поезия – най-добрата поезия на едно място

Tag Archives: Азиз Несин

Няма

Исках да кръстя книгата си на теб
потърсих с поглед очите ти
няма ги
поисках да те целуна
потърсих лицето ти
няма го
поисках да взема ръката ти
и нея я няма
уши нямаш
да чуеш думите, които ще достигнат сърцето ти,
разкажи ми нещичко, разкажи
език нямаш
хайде, да постоим рамо до рамо
рамото ти го няма
исках да кръстя книгата си на теб
име нямаш
един гълъб върна стиха ми обратно
на този свят няма жена, за която разказваш …

Advertisements

И без да ми казваш знам

предусещам, че ще избягаш..
не бих те умолявал гонил
но остави в мен гласа си

зная, че ще се откъснеш
не бих могъл да те задържа за косите
но остави в мен мириса си

разбирам, че ще заминеш
толкова съм на срутване, че не бих се срутил
но остави в мен цвета си

предчувствам, че ще изчезнеш
това ще е най- голямата ми болка
но остави в мен саждите си

разпознавам, че ще забравиш
океан от горчиви куршуми
но остави в мен вкуса си

както и да е ще си тръгнеш
нямам право да те задържам
но остави в мен себе си

Напразно

Няма те…………
напразно вали дъждът…
нали няма да се измокрим заедно…..
напразно я има и тази река…….
гърченето и свистенето и……
нали няма да можем да я видим, седнали на нейния бряг…
издължава се, издължава се и си тръгва..
напразно се уморяват пътищата..
нали няма да можем да вървим заедно..
и носталгията и разделите са напразно
толкова надалече сме..
нали няма да можем да плачем заедно..
напразно живея
нали няма да можем да си поделим този живот …

Гнездо

когато застанем един до друг сме по- отдалечени
когато сме заедно сме по- сами
една болка постоянно сълзи мястото и е неизвестно
и тя е сама
и аз сам
от комина ни пушат болки
оплели сме невидими каменни стени
сами за себе се превърнахме в стени
на където и да се обърнем
се сблъскваме със себе си