Добра Поезия

поезия – най-добрата поезия на едно място

Category Archives: наши читатели

Анна Мария Станоева – стихове

О, колко незавършеност във мене…
Ухаят дните ми “на тебе”…
В ушите ми цъфтежа на нещата
тъй шумен е!

Като разлистване
на дъжд в дърветата.

сънувах,
на испанките
горещите очи,
синьо-мургавите сенки
във косите им.

Някъде в прохладата на мрака,
в нажежено-белите си къщи,
зад прозорците
брадати от бръшляна,
те показват силуета си
и изчезват като отражения
по неравната повърхност
на водата…при фонтана.

на пазара бе оранжево
от портокали

Жените хващаха оранжевите сфери,
изпънати от сокове, готови
да изригнат под напора на топлината.
Ръцете на жените
изглеждаха кафяви
като напукани от жажда
земни пластове.

Мълчаха под забрадките
контрастно-черни на лимоните
и оранжево-червеното
на портокалите.
Ограждали лагуните,
защото имало акули.

На плажа тези
плащат баснословно
за да живеят във хотелите
със изглед към морето.
Камериерките и хубавите им усмивки
понякога изпращат за последно…
А после новият стои
и гледа през прозореца,
ругае дъждовете
и мокрите цигари.

Пътуване
на сънищата до Испания…
Съседката изключи грамофона
и секна плътния “карменов” глас,
кърваво-червената корида,
ревът на грозния и черен бяс
в огромната, облещена муцуна…

Бикът изпънал твърда шия – умира
без да сподавя порив на омраза
дори и към червеното в кръвта си…

Последното бе слънцето
изстиващо в зеницата със сетен дъх
млечно-бяло слънце
над пясъчните хълмове.

автор: Анна Мария Станоева

Advertisements

От „РОЗАТА НА СВЕТЛИНАТА

***
Във търсене на скритата причина
за неслучайно проявено следствие
събудих неочаквано лавина.
Въпроси.

А след тяхното нашествие,
потънала в прегръдката им тежка,
откривах сред неясните миражи
на минали и настоящи грешки
спасение.

И давах си куража,
че мога,
трябва
и ще оцелея.

Повярвах в мъдростта на планината,
подсказала ми, че светът живее,
дори когато се руши скалата.

***

ЖИВОТЪТ СКРИТ Е В ДРЕБНИТЕ НЕЩА

Животът скрит е в дребните неща.
В жест най-обикновен, ала човешки.
В любима песен, слушана в нощта,
с човек, умеещ да прощава грешки.
В усмивката на влюбени очи,
която търсиш твоя ден да сгрее.
В забравата на смелите мечти,
когато правиш опит за летене.
В стремежа да запазиш своя дух свободен
в несвободното ни време.
Да не виниш за всичко някой друг.
Да не превръщаш обичта във бреме.
Във ручеите топли на кръвта.
В сълзите, непринудено родени.
Най-истински са дребните неща
и те остават спомени след време…

Бисерка Каменова

От „И ТЪРСЯ ОГЛЕДАЛО ЗА ДУШАТА”:

***
Когато се изкачваш към Върха
и въздухът почти не ти достига,
разбудената птица на страха
във ритъм луд гърдите ти разбива.

Когато неочаквана сълза
е замъглила ясната посока,
откриваш Връх, наречен Свобода.
Измамно близо. И съвсем високо.

***
Ако, случайно ме погуби,
Мигът на някакво вълшебство,
Оставям ви като наследство:
Усмивка.
Стих.
И куп заблуди.