Добра Поезия

поезия – най-добрата поезия на едно място

Monthly Archives: май 2012

Анна Мария Станоева – стихове

О, колко незавършеност във мене…
Ухаят дните ми “на тебе”…
В ушите ми цъфтежа на нещата
тъй шумен е!

Като разлистване
на дъжд в дърветата.

сънувах,
на испанките
горещите очи,
синьо-мургавите сенки
във косите им.

Някъде в прохладата на мрака,
в нажежено-белите си къщи,
зад прозорците
брадати от бръшляна,
те показват силуета си
и изчезват като отражения
по неравната повърхност
на водата…при фонтана.

на пазара бе оранжево
от портокали

Жените хващаха оранжевите сфери,
изпънати от сокове, готови
да изригнат под напора на топлината.
Ръцете на жените
изглеждаха кафяви
като напукани от жажда
земни пластове.

Мълчаха под забрадките
контрастно-черни на лимоните
и оранжево-червеното
на портокалите.
Ограждали лагуните,
защото имало акули.

На плажа тези
плащат баснословно
за да живеят във хотелите
със изглед към морето.
Камериерките и хубавите им усмивки
понякога изпращат за последно…
А после новият стои
и гледа през прозореца,
ругае дъждовете
и мокрите цигари.

Пътуване
на сънищата до Испания…
Съседката изключи грамофона
и секна плътния “карменов” глас,
кърваво-червената корида,
ревът на грозния и черен бяс
в огромната, облещена муцуна…

Бикът изпънал твърда шия – умира
без да сподавя порив на омраза
дори и към червеното в кръвта си…

Последното бе слънцето
изстиващо в зеницата със сетен дъх
млечно-бяло слънце
над пясъчните хълмове.

автор: Анна Мария Станоева

Advertisements

Портрет на една жена

Вие сте за ума ни винаги Саргаското море,

Лондон не е около вас от двадесет години

и блестящи параходи ви отнасят към различни

идеи, слухове, останки от нещата,

странни късчета познание и скъпоценности без стойност.

Големи умове ви срещаха — все в търсене на нещо друго.

Вие сте била второстепенна винаги. Трагично ли е?

Не. Вие предпочитате това пред срещания случай:

на глупав мъж, тъй глупав и послушен,

със среден ум, по-беден от едничка мисъл на година.

О толкова сте търпелива, виждал съм ви да стоите

с часове, когато чакате случайно да доплува нещо.

И сега ще плащате. Да, вие щедро плащате.

Вие сте такава интересна личност, идва се при вас

и се отива след това със странна полза:

улов на трофеи и внушена някаква идея;

факт, който доникъде не води, приказка за двама,

пълна с мандрагор или пък с нещо друго,

което би могло да е полезно, но не е изобщо.

което не запълва дупка и не върши нищо,

нито пък намира свойто време във веригата на дните.

Идоли от амбра или редки наслоения,

тона са вашите богатства, вашите съкровища; и все пак

тона море от толкова натрупани неща,

загадъчни подгизнали гори и новини блестящи:

в този бавен ход на светлини и бездни,

не! това е нищо! Нищо както всичко

съвсем не е за вас.

Все пак това сте вие.

автор: Езра Паунд