Добра Поезия

поезия – най-добрата поезия на едно място

Септември

Група местни се носят по-леко от сенки по вадите,

като в крепостни зидове шмугва се синорът троскотен,

аз си свивам брезент под главата и лягам по-празен.

Вече доста лeта все отвънка храната ми носят.

 

Аз пристигнах уплашен, но така са пристигали доста грабители

и едва ли изядох и хляб във едната им кръчма.

Две-три бири изпих. Преди да усетя за себе си,

че светът да се срути, никой няма и да ме потърси.

 

Други идваха близо, после биеха нервно децата си,

доста стари жени ме даряваха пръв с минзухари.

После тръгваха тъжни, преживели и скрили в престилките думи,

че са втори невести, че са курви

или че са бягали.

 

Ставах рано, подритвах листата, събрани грижливо,

да е трудно след мен да запалят

досадното време.

Беше смешно, но сякаш дочувах захлопване.

Зад гърба ми. И как си отдъхват с презрение.

 

Миши лапи обхождат стените и списват чудата история,

пощальонът артритен, боязлив и пиян балансира

с колелото си черно и с нещата, които е виждал,

а гърлата на фурните зейват по-хладно след всяко умиране.

 

Изпреварвам огньове, побои и печени чушки,

аз дойдох да остана, но тези земи са си техни.

Като в крепостни зидове шмугва се синорът троскотен.

Като сивата вар пред стените на всички миражни владения.

 

 

01.09. 2005

Димитър Гачев

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: