Добра Поезия

поезия – най-добрата поезия на едно място

Редондиля, в която се описват неразумните последствия на любовта

Мъже, нападащи жените,
а не допускащи дори,
че плод на вашите игри
е туй, в което ги вините,

как, сеейки сред обществото
безспир презрение към тях,
желаете да са без грях,
като ги тласкате към злото?

Обсаждали със всички сили
сърцата им, подир това
разпространявате мълва,
че бързо са се съгласили.

Напомня детската ви мисъл
за някой малък рисувач,
от страх ударил го на плач
пред звяра, който е изписал.

Като Таис да бъдат лесни
в обсаждането ви се ще,
а след успех държите те
Лукреции да бъдат честни.
На огледалото се въси
глупецът – мътно му било! –
когато чистото стъкло
сам той е замъглил с дъха си.

Една съдба несправедлива
невинните жени гнети
отблъснатият клевети;
допуснатият се надсмива.

Два пътя имат те и всеки
им носи грозен етикет:
ще са или „сърца от лед“,
или „победи твърде леки“,

и все не могат те отгатна
какви мъжът ги би желал –
ако едната е „без жал“,
то другата ще е „развратна“!~

А как душевната си жажда
любящата да утоли,
като от първото боли,
а второто след ден досажда?

Едничка хитрата кокетка
в сърцата ви открива вход –
желаем ви щастлив живот
със нейната любов по сметка!

А към останалите всички
небрежно махвайте с ръка
и, озлобили ги така,
пак искайте да са добрички!

И где е истинският корен
на грешките им – може би
в отстъпилата пред молби,
а не в молителя упорен?

Във вас причината се крие,
че те са туй, което са –
каквито са ви по вкуса,
такива имате ги вие.

Не ги молете със такава
настойчивост и, виж, тогаз
от техните молби към вас
ще е досадата ви права.

Но аз ще вложа във войната
със наглостта ви ум и плам,
защото ви помагат, знам,
плътта, светът и Сатаната!

……………………………………………………………….
Любовна мъка ме терзае
и чувствам я, че ми тежи,
а на какво се тя дължи
горкото ми сърце не знае.

Тя ту ме стапя в мека нежност,
ту в хладна треска ме тресе
и почва като блян и все
завършва в черна безнадеждност.

И ето, горки сълзи лея
и този свят не ми е драг –
скръбта ме мъчи и все пак
не знам причината за нея.

Душата с него да се свърже
усеща подтик съкровен,
но щом усетя го до мен,
ръката си отдръпвам бърже,

че знам: щом блянът ми случайно
успява да добие плът,
във миг наместват се страхът
и неподозрението тайно,

така че даже да изпия
две глътки радост, начаса
разваля им, уви, вкуса
измислената дреболия,

и във доброто зло намирам,
и смея се със трепет скрит,
и от любов си давам вид,
че мразя го или презирам,

и глупости дребнави, празни
тъй мъчат моите гърди,
че безметежната преди
от всяка думичка се дразни.

Открила повод за обида,
поглеждам с хладен взор едвам
тогова, за когото, знам,
на смърт готова съм да ида.

И тъй – ту яростна, ту трезва –
живея в мъка ден след ден –
щом той далеч е, тя е в мен,
а щом до мене е, изчезва.

И с него логиката здрава
престава вече да важи,
щом тежкото не ми тежи,
а лекото ми натежава.

И тъй върху основи луди
смутените ми сетива
изграждат в моята глава
една постройка от заблуди,

която после рухва цяла
щом правдата се появи,
за да открия на какви
фантазии се е крепяла.

А болката ми тъй голяма
понявга бива, че гневът
във мен крещи: – Не, този път
у мен за него прошка няма! –

а корените й когато
потърся, се оказват те
досущ прищевки на дете,
откъм фантазии богато.

и страдам и осъждам строго
тоз безразсъден разум свой,
задето ме е мъчил той
за толкоз малко толкоз много.

Ала все още оскърбена,
душата ми за мъст ламти,
след туй разкайва се почти,
но пламва пак след два-три дена,

и жаждата си утолила
със поучителен урок,
той вижда ми се твърде строг
и ставам прекалено мила,

и горделивата ми устна,
с усмивчица, му дава знак,
че ако би опитал пак
до себе си ще го допусна.

И на мечтите се отдавам,
макар да зная, че са грях,
и едновременно за тях
осъждам се и оправдавам

И нито думата му нежна
поражда сигурност във мен,
ни присмехът му откровен
в тъма ме хвърля безнадеждна,

и все уж искам да разсея
обгърналата ме мъгла
и търся правдата, ала
избягвам срещата със нея.

Но нека чулият да стене
душата ми в подобен ад
не става неин адвокат,
във делото му срещу мене,

защото скъпото му име
от скръб охуля ли все пак,
за мен ще стане кръвен враг
тоз който с дума подкрепи ме,

и ако аз съм права даже,
ще го принудя с не една
юриспрудентска хитрина
от битката да се откаже,

и ще останат – знам – тогава
в очите на съда суров
виновна – жарката любов,
невинна – хладната забрава…

Но в мен любовната възбуда
гаси на разума лъча –
Налага се да замълча,
за да не кажат, че съм луда,

като ме чуят как се боря
с противоречия безброй…
Но който бил е влюбен, той
разбрал е за какво говоря.

Превел Валери Петров

Advertisements

One response to “Редондиля, в която се описват неразумните последствия на любовта

  1. Tanya Stoynova юни 28, 2011 в 10:56 pm

    Благодаря за тези редове, за този блог! Преживяните думи са неповторяемо магични.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: