Приличаше на празник…

В онази сутрин мама изпищя.
Дотича баба, стъпквайки полите си.
А дядо- най-спокойният от тях,
треперещо ме грабна. Като прилеп.

И детството, пораснало до смок
изви последна сянка по стените.
За пръв път виждах празното стъкло,
което зад пердето се прикриваше…

Започнаха да идват и съседи.
Приятели. Роднини. Непознати.
С такава чужда жалост ме оглеждаха,
че почнах да очаквам близостта им.

Приличаше на празник. На парад.
С две евтини цветя дойде и Господ.
И взе от пет годишна дъщеря
единствения татко. Вместо прошка.

 

pin4e (Павлина Йосева)