Добра Поезия

поезия – най-добрата поезия на едно място

Няма ги у дома

Дланите ми постоянно се потят,
проскърцват зад гърба ми
вратите, през които влизам и излизам.
Закъснява влакът ми,сърцето ми е неспокойно,
отдалечават се обичаните ми един по един.
Всеки път щом отида у приятел,
го няма у дома.

Ту се въртя наоколо, ту спирам.
Котката ми е ленива, окапват листите на цветето ми,
ракията ми някак си не побелява.
Ключът в ключалката ми се завърта трудно,
влажни са цигарите, които си купувам.
Всеки път щом отида у приятел,
го няма у дома.

Понякога дете съм и
имам музикална кутия до главата си,
очите не мечето ми са прозрачни.
Понякога съм на гарата
до мен е куфарът ми, стар, уплашен.
Всеки път щом отида у приятел,
го няма у дома.

Чакам пред една врата,
с ненаписано писмо в джоба си.
Срещу себе си стоях самият аз
зад вратите, на които съм звънял,
отворих аз, влязох аз
за първи път се поздравихме.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: