Добра Поезия

поезия – най-добрата поезия на едно място

жени

Със сините си охлузвания
и следи на синини от несвършващи скърби
стоят и се взират в огъня.
Потръпват, когато завее вятър
гърдите им се допират в пръстта.

Носят в ръцете си горящи дърва, жени-
стари като черен казан с мухлясало дъно
бродят, после се спират отново.
Когато огънят избухне гневно
гласовете се умножават.
Там никога не свършва огънят
загасянето му е беда.

Жени със сбръчкани гърди
мислят за твърдостта на дървата, които ще носят
със страшната тънкост на ръцете си
и мълчат.
Когато мълчат, не може да се различи възрастта им
миришат на пръст когато крещят.

Забравили на какво биха могли да се уповават
оставят очите си в пръстта
– облаците няма да са завинаги на небето-
с цяло сърце
дават себе си на пръстта
и понякога миришат на нея.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: