Добра Поезия

поезия – най-добрата поезия на едно място

Ревности

Такива никога не бях видял децата си.
Не тръгнаха след мен, признах го някъде.
Признавам винаги, но сложните метафори
не ми помагат във смъртта,
не я отпращат.
Една жена ги кара да сияят –
жена, която никога не бих целунал.
Не бих наел за майка, преждевременно
пораснала,
без време погрозняла,
снизходително учудена.
Внезапното нераждане на ден,
убийството на рошавото куче,
епидемията
ме водят до такива мисли –
аз съм болен
и болестта ми е да страдам
за растенията
в тетрадките на двете ми деца,
които същата жена,
която никога не бих целунал,
накара да се смеят до полуда.

2.

Крещя във глухите уши на всички птици
и немите им клюнове
и точките им за вибрации –
не ми разказаха дали съм болен
в ревността,
а само грачат,
грачат,
грачат.
Не ги излюпих да летят, а за шпиони,
не съм посял килим:
тревите са ми длъжни –
да пазят отпечатъка на похот
от най-любимата жена и всички мъжки
смърти.
И богове, и мисли, и сечения…
Това е болестта ми – аз рисувам.
Останал сам на острова озъбен.
Това е болестта ми – да се раждам.
Понякога живея.
Все по-трудно.

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: