Добра Поезия

поезия – най-добрата поезия на едно място

В едно крайбрежно кафене

Слънцето бе клюмнало. Бяхме ли поръчали градинския си чай?
Седнали в един ъгъл трима души кърпеха мрежи.
Някои от нас играеха на домино, други палеха
след цигара цигара. Бяхме потънали в мисли
сякаш светът бе спрял. Бяхме себе си.
Много лястовици отвън се блъскаха в прозорците.
Изведнъж глас, с омесени мустаци в лицето си, каза
– Морето се дръпна. Хвана очите на всички ни
и ги разходи в морето. Остави една голяма празнина
а после се вдигна в края и.
Точно тогава видяхме нея
и отдръпващото се море.
Тогава излязохме от себе си.

Небето отвън бе като филия хляб.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: