Добра Поезия

поезия – най-добрата поезия на едно място

Ако само оставаше за края началото

Разговарят спокойно в промеждутъците
току обръщат очи към морето – някой разхожда вилицата си върху платото-
сянката и е трупче на птичка
от тъкмо раззеленилото се дърво срещу ни.
– Ако само оставаше за края началото, ако само –
играе тя с колието си- обелена ябълка лежи в платото ми –
често- често поглеждам часовника си в промеждутъците
обръщам очите си към вратата
сякаш ми е малко студено – би ли затворила-
нервна червенина потъва в морето
мисля си, с главоболие, от толкова години
не бях виждал лице на приятел.
Тя
се е променила много и е остаряла
постоянно ми пали цигара
не мога да и кажа, че аз не желая- но само да не го правеше-
разговаряме – разговаряме ли-
отдавна е зарязала писането
всъщност била имала идея за книга
„в едната ми ръка ябълка в ябълката една ръка“
казвам
поглежда лицето ми с изненада
изпива чаша бира и тръгва след малко.
Залепила с пластир счупеното стъкло
на часовника си – червен циферблат
с разхвърляни в него пластмасови цветчета.
Да, от открехнатата врата идва студено
точно върху сърцето ми тази вечер.
Смърт,
ти си най- красива в тези мигове,
отгледала и възпитала ме.
Бих ли споделил с теб, ако не те обичах.
Ето – и този ден е тънък, и този ден е на счупване,
и този ден
е там точно, където съм бил останал.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: