Добра Поезия

поезия – най-добрата поезия на едно място

Daily Archives: декември 30, 2010

Мъртва точка

Като камбана се заклати утрото,
настръхна цялото море, това без твои стъпки;
щастието се превърна в звук от триене на риби,
звук, не който може да се чуе – видим звук.

И светът околен заприлича на автобуси, тръгнали наопаки,
на непиене на бира от наливащи се с бира,
и влезе в сила изведнъж усещането за пропадане в небитието.

Вятърът крайбрежните тръстики заогъва,
утрото се заклатушка
като онова клатушкане на лодка в лодката,
като походка на човек, която не подхожда на краката му,
и който свири с флейтата си само
ако е далеч от себе си.

Advertisements

на тръгване

нарочно ли не взе
със себе си
вдлъбнатината
която главата ти беляза
върху възглавницата

а вярвах в
нашата любов
като на корабен скелет
или точността на часовника
в гарата

и майка ми ме напусна
като тебе
на пъпа ми стои
вдлъбнатината
която ми остана
от отсъствието и

Брьогел

Небето започва от края на стъпалата ми.
В погледите на кучетата вкус на цигулка.
Ловците и птиците се връщат от лов.
И без това – навсякъде се вижда тъга.
Ако децата се пързалят в далечината,
ако шейните са били направени от дърво,
ако снегът е спрял да вали, ловците ако се връщат от лов,
ако човек е разбрал, че е започнало главоболието,
небето че започва от края на стъпалата.

Носовете им са обвити в птичи пера
ловци, приличащи на пенсионирани от цирк;
поемат въздух, издишат пера, когато се уморят,
сърцата им се съединяват, образува се една голяма ловна страна,
в която гонят с кучета дивите патици,
учениците с ученически чанти ловуват снежинки.
Знаят населението на Норвегия и го изучават
не знаят населението на снега неизвестно защо.
И без това винаги се намира малко тъга.
В стихове, в които се говори за Норвегия.

Небето започва от края на стъпалата ми.
В челюстта ми вкус на разхвърляно стихотворение.
Габърите и буките се връщат от лов.
Бих нарисувал сега ястреби без гърбове
ако ми беше попаднало под ръка платното на ска;
нямаше да забравя, в единия ъгъл на платното
бих разположил ловец с каскет на главата.

Това което вдишвам е не въздух, а небе

Сън

Не ми изпращай цветя
изпрати ми дърво с птици
да се разхождат по клоните му
сиви гълъби

да кацнат на възглавницата ми
за да ме приспят
по гърбовете им- птичи пух
в клюновете- приспивна песен

да вдигнат моето легло
и го накарат да лети
изведнъж да се намеря
сред звезди
не ми изпращай цветя
изпрати ми дърво с птици
щом сложат на челото ми ръка
да кажат: оздравява

Не съм виждал нито такива любови, нито такива раздели

всеки път когато мисля за теб
една сърна се спуска да отпие вода
виждам как пасбищата растат

всяка вечер с тебе
ме грабва
костилка на зелена маслина
едно парче синьо море

когато мисля за теб
засявам рози на местата, които докосвам с ръка
давам вода на конете
обичам още повече планините

късен aлкохолен следобед

когато ние пием
закъсняват със сервирането на кюфтета
и зад разговора ни стои
една дума за босо намерение

когато ние пием
сутринта изтича в джоба на механата
та по колко пъти на ден се целуват
скорпионът и дългата стрелка на часовника
когато ние пием
всъщност никак не сме истински
върху ни има една вечерна
бронзова дума
една гола дума за разкаяние
гнило очакване за сняг
в силата на младостта ни
не свършилото никаква работа разкаяние
не за любовта
а за безпричинното любене

когато ние пием
всъщност никак не сме истински
ако се разтворя
ей тук в този стих за късния алкохолен следобед
като първата буква на своето име
може би август ще заухае август
ти…
ти, ипотекирала мислите си за разни любови под наем
ти, чиято лъжа е по- голяма от любовта
ти, знай само, ти .!

когато ние пием
мислим за теб
с локви сълзи
в небцето
всъщност никак не сме истински

върху ни е бронзовата вечер на измир .!