Добра Поезия

поезия – най-добрата поезия на едно място

Разказвам люляците ти

Донесла си ми люляк в слънчев ден
вижда се събрала си го от косите си
люлякова градина си пред мен

да бе останал в скута ти бе по- добре
поставяш го във ваза и си тръгваш
ти като тръгваш нима люлякът остава
след тебе тръгват първо цветовете му
съблича се и си отива всичко каквото там си има

странно, която ваза да погледна си пред мен
току се върнеш щом го помириша
като мисли пускаш филизи с минаването на деня
порастваш лист по лист
така люляково гледаш вътре в очите ми
превръщаш се в сезон безсмъртен

 

Ръфат Ългаз

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: