Добра Поезия

поезия – най-добрата поезия на едно място

булеварда на мъглите

зад ръката ти стоеше слънцето
беше ноември, треперехме от студ
едно дърво умираше на булеварда
стъклата на прозорците в града се смееха безгрижно
на всеки ъгъл се целувахме

над булеварда на мъглите се бе снишила вечерта
отдавна беше се снишила върху раменете ни
самотни бяхме като по една ампутирана ръка
на хълмовете горяха огньове
не светеха фаровете в морето
търсехме очите си

на булеварда на мъглите загубих теб
уличните лампи кашляха
високо горе облаците крачеха
стоях като изоставено дете
да ме докоснат само, щях да се разплача
в йеникапъ имаше един влак

на булеварда на мъглите ще умра
ще ме уцелят вляво в слабините
ще падна в спирката на булеварда
очилата ми ще се строшат
а ти ще го сънуваш
ще се събудиш с писъци
на сутринта ще звъннат на вратата ти
ще те доведат, хванали те за ръка
ще се втрещиш щом ме зърнеш
няма да заплачеш! няма да заплачеш!

по булеварда на мъглите минах
беше вир вода
блестяха мокри тротоарите
от само себе си очите ми се пълнеха
загубвах се в чаша вино
разпитвах нощните пазачи колко е часът
страхувах се да си отида у дома
мъглите бяха се увили около врата ми

един кораб ще ме отведе в Африка
не зная името му как ще бъде
ще остана за един ден в Казабланка
ще си спомня булеварда на мъглите
от песента червен ангел един ред
от юга един ред от дъжда два
един ред от миглите ти
ще си спомня един черен ред
ще изпочупя зъбите на този, който те напомня,
на пристанището ще бучи корабът

една вечер булевардът на мъглите бе извикал
лежаха дърветата му, обеднели
всичките им листа бяха пожълтели
бяха плакали цяла есен
сякаш Истанбул бе плакал
да бе казал умри сигурно щях да умра
в мен една остра болка
щях да изгоря всичките си стихове
докосваше ме самотата

ако го няма булеварда на мъглите
ако в този град го няма този булевард
ако не вали на сутрешния призив за молитва
със сигурност бих сторил някаква лудост
никой нямаше да може да ме разбере
щях да съм осъден на петнайсет години
да избягам на четвъртата
тогава може би щяха да ме убият

в деня в който не премина по булеварда на мъглите
булевардът е сирак аз съм сирак
под дъжда съм сам
мокрят се устата ми ръцете ми лицето ми
свирките на влака са една през друга
объркват ме
в аксарай светят светлини
въстава булевардът на мъглите
не мога вече да накарам сърцето си да замълчи

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: