Добра Поезия

поезия – най-добрата поезия на едно място

Ветропоказател

Ветре южен,
мургав, жарък,
духаш върху мойта плът.
Носиш ми обилен посев
от блестящи
погледи и аромати
на цъфтящи портокали.

Правиш алена луната
и тополите пленени
караш да въздишат, ала идваш
прекалено късно!
Свита във руло нощта на мойта повест
на полицата поставих!

Без ни най-малък полъх
не ме отминавай!
Лудо се върти, сърце,
лудо се върти, сърце.
Северняко зъл,
на ветровете мечко бяла!
Духаш върху мойта плът,
зъзнеш от зари полярни,
с твоя плащ от привидения
капитани
и се смееш гръмовито
като Данте.
О, шлифовчик на звездите!
Ала идеш
прекалено късно!
Моят скрин е цял мухлясъл
и загубил съм му ключа.
Без ни най-малък полъх
не ме отминавай!
Лудо се върти, сърце,
лудо се върти, сърце.

Морски ветрове и гноми,
повеи отнийде.
Рой комари върху роза
с листовца пирамидални.
Вихри от гръдта отбити
между грубите дървета
флейти в урагана,
днес ме оставетв!
Със вериги яки окован е
моят спомен
и пленена – веселата птица,
дето везеше с песни
вечерта.

Миналото никога отново се не връща,
знае го светът отдавна
и сред светлата тълпа на ветровете
безполезно е да се оплакваш!
Тъй ли е, тополо, дето вятъра наставяш?
Безполезно е да се оплакваш!

Без най-малък полъх
не ме отминавай!
Лудо се върти, сърце,
лудо се върти, сърце.

Преводите са на Атанас Далчев и Александър Муратов
Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: