Добра Поезия

поезия – най-добрата поезия на едно място

Балада от името на съдбата

Съдба съм и такава съм била,
та ти ли, Франсоа (не те и зная!),
ще ме наричаш мен убийца зла!
И по-добри от теб ядат калая
и свършват в кариерите накрая.
Оплакваш се, а плачеш за бесило –
не си единствен, стъпил днес на гнило.
Най-знатни люде – гледай! – съумях
да ги направя аз на пух и прах,
пред тях си ти като муха пред слон;
да предизвикваш мен е страшен грях,
така че се вземи в ръце, Вийон!
За цар и крал не съм добре дошла,
че аз отколе гибел им вещая:
сразих Приам, изчезна сред мъгла
навеки Троя – с участ като тая
и Анибал успях да увенчая,
а Картаген превърнах във мъртвило;
и Сципион опита мойто жило;
предадох Цезар със един замах,
а във Египет пък Помпей заклах;
в море от кръв удавих аз Язон;
запалих Рим, жестоко там вилнях…
Така че се вземи в ръце, Вийон!

И Александър колко кръв проля,
загледан към зваздата си в безкрая,
а как умря! Сред бойните поля
и Арфаксад реших да закопая…
Такъв ми е на мене обичая –
така да бъде, знай, се е решило
и нищичко не се е променило.
В нещастието Холоферн презрях
и ножа на Юдита не, не спрях,
докато спеше. А Авесалом?
Какви коси! Обесих го на тях.
Така че се вземи в ръце, Вийон!

И чуй ме, Франсоа, какво разбрах:
сама да можех днес да внасям страх,
а не съгласно божия закон,
би ви очаквал всички пълен крах…
Така че се вземи в ръце, Вийон!

– превод на Васил Сотиров

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: