От „РОЗАТА НА СВЕТЛИНАТА

***
Във търсене на скритата причина
за неслучайно проявено следствие
събудих неочаквано лавина.
Въпроси.

А след тяхното нашествие,
потънала в прегръдката им тежка,
откривах сред неясните миражи
на минали и настоящи грешки
спасение.

И давах си куража,
че мога,
трябва
и ще оцелея.

Повярвах в мъдростта на планината,
подсказала ми, че светът живее,
дори когато се руши скалата.

***

ЖИВОТЪТ СКРИТ Е В ДРЕБНИТЕ НЕЩА

Животът скрит е в дребните неща.
В жест най-обикновен, ала човешки.
В любима песен, слушана в нощта,
с човек, умеещ да прощава грешки.
В усмивката на влюбени очи,
която търсиш твоя ден да сгрее.
В забравата на смелите мечти,
когато правиш опит за летене.
В стремежа да запазиш своя дух свободен
в несвободното ни време.
Да не виниш за всичко някой друг.
Да не превръщаш обичта във бреме.
Във ручеите топли на кръвта.
В сълзите, непринудено родени.
Най-истински са дребните неща
и те остават спомени след време…

Бисерка Каменова

От „И ТЪРСЯ ОГЛЕДАЛО ЗА ДУШАТА”:

***
Когато се изкачваш към Върха
и въздухът почти не ти достига,
разбудената птица на страха
във ритъм луд гърдите ти разбива.

Когато неочаквана сълза
е замъглила ясната посока,
откриваш Връх, наречен Свобода.
Измамно близо. И съвсем високо.

***
Ако, случайно ме погуби,
Мигът на някакво вълшебство,
Оставям ви като наследство:
Усмивка.
Стих.
И куп заблуди.